четвъртък, 18 април 2013 г.

Най-доброто решение

Вече споменах, че уча в 134-то училище още от съвсем малка и за това реших да споделя колко страхотно е то. Не само ми помогна с изключително много неща, а и се запознах с невероятни хора.Родителите ми решили да ме запишат в 134-то, защото техни приятели им го препоръчали. Още повече то е било (ако не се лъжа, все още е) единственото училище в България, където се учи иврит. Там останах и след 7-ми клас - първоначално бях 100% убедена, че не искам да продължа да уча там, но при липса на по-подходящо училище, влязох в технологичния профил. 
Това, бих казала, е едно от най-добрите решения които съм правила. За топлите ми чувства към "Димчо Дебелянов" допринасят супер много неща - приятелите ми, които също като мен, решиха да останат, вече познатите ми учители, добрата материална база (няма как да не спомена прекрасния клуб МЕДИУМ, където, макар и за малко, съм взимала участие и в радиото, и в телевизията), страхотните преподавателски умения на повечето учители и най-вече - уникалните възможности за реализация чрез многобройните извънкласни дейности (които са над 20!!!).
След като бях част от училищните телевизия и радио за кратко време, се записах на "HP Life", където научих много нови неща за маркетинга и започването на бизнес като цяло. От миналата година се занимавам и с Училищна Компания, проект на Джуниър Ачийвмънт (JA). Преди издавахме училищния вестник, а сега продаваме тениски с логото на нашето училище. Засега работата върви много добре; дано така продължи и до края на учебната година. Един друг проект на JA в който участвах тази година е Titan - виртуално предприятие, където се тестват бизнес уменията на играчите. Беше доста интересно - даже аз и моят отбор, стигнахме до полуфиналите, където за жалост, фалирахме по нелеп начин... След това бях на финансов лагер, пак организиран от JA. Там, 70 човека от цялата страна, бяхме разпределени в 10 отбора, като имахме за задача да създадем нов финансов продукт или услуга, да подобрим или рекламираме вече съществуващи такива. 
Сега, освен блога, с който се занимавам, имам още доста извънкласни дейности. В неделя например, заминавам за Украйна на Олимпиада по Роботика, а преди 3-4 месеца бях в Беларус на Арт Форум. През 2009 година пък, отидох в Израел, като единствените ми разноски бяха самолетните билети! Въобще, няма как да съжалявам за решението което взех, що се отнася до  избора на гимназия... Още повече, след като се включих в "Медиатори чрез слово", станах водеща на дипломирането на 12-ти клас, на Коледния концерт, и още няколко мероприятия. 
Не на последно място, искам да спомена и това, че съм в ученическия съвет, което ми позволява да бъда в досег с много интересни неща, които инак не биха били възможни. Помня как имаше един ден  в който дадох интервю на БНТ, БТВ и Нова ТВ, написах статия за вестника Еврейски Вести и 'говорих' по радиото. В същия този ден отидох в манастира на отец Иван, като един от представителите на ученическия съвет. Понеже в училище се проведе благотворителност, трябваше да занесем всички продукти, събрани от класовете. 
Има още доста дейности с които съм се занимавала през годините, надявам се да има и още много!

Златен
Чудех се за какво да пиша най-напред, - имам голям избор от теми, които бих искала да споделя - но накрая се спрях на дядо ми, Борис Арабов. За мое най-голямо съжаление нямам възможността да го познавам лично и за това всичко, което знам за него, е от баба Бека.
Честно казано, почти всичко съм научила от интернет, където има изненадващо много информация за него - даже, спомням си когато бях около 10-11 годишна, намерих откъс от пиеса на Пушкин, където той е в ролята на Борис Годунов (по-нататък ще се опитам да го кача). Тогава бях толкова щастлива, че мога да му слушам гласа, че научих наизуст тези 3 минути и половина...
Той е бил говорител на Радио Москва за България и златен глас на Българско Национално Радио. Бил е и актьор на Младежкия театър. Участвал е в много български филми, сред които е и "Опасен чар".
В ролята на Царски минситър в "Откраднатият влак"

сряда, 17 април 2013 г.

Както бях обещала, качвам откъс от пиесата на Пушкин - "Борис Годунов". На снимката са той и Луна Давидова по време на запис в Българското Национално Радио.                                                          
                                          
                                             

понеделник, 15 април 2013 г.

Защо :?
Здравейте! Казвам се Катерина и съм на 17. Вече 10 години уча в 134 СОУ "Димчо Дебелянов" и съм активен член на еврейската общност в България още от 1-ви клас. Имам десетки хобита, като най-обичам да чета книги от всякакви жанрове, да гледам филми на голям екран и да бъда с приятелите си. Тренирам Таекуон-До от близо 11 години и съм черен колан, I дан. Като цяло, бих казала, съм невероятно земен човек, макар и не най-позитивният и въпреки това, когато съм в настроение, мога да бъда изключително приятен събеседник. Имам страшно високи цели за в бъдеще и сега съм се настроила изцяло в постигането им...
Бих могла да продължа да пиша за себе си още с часове, но се съмнявам, че ще има полза. И тъй като винаги съм искала да стана писател (поради липса на талант, тази ми мечта умря), реших да се заема с направата на блог, свързан с мен и моето семейство, като така хем ще имам възможност да разуча повече за рода си, хем ще мога да споделям неща, които ме вълнуват (а и мисля, биха ви се сторили интересни)...